Има ли някой, който да не обича приказките? Четете ли приказки в часовете по български език и литература? Ние също! Само че този път ние решихме, че вместо да четем и да се радваме на приказките, които целият свят вече знае, ние можем да опитаме да си съставим наши.
Точно такава беше задачата на учениците от 8-и и 9-и клас в Българския образователен и културен център „Св. Климент Охридски“. И за да бъде предизвикателството по-голямо, заглавията на всяка приказка бяха съставени от произловно избрани от тях думи. В рамките на два учебни часа трите групи дадоха най-доброто от себе си и създадоха тези, прекрасни, малко шантави, много фантастични и най-вече поучителни истории.
И което е най-важното, второкласниците наистина харесаха историите, които по-големите батковци и каки им представиха. А за благодарност малките ни възпитаници, заедно с преподавателките им, изпяха песента „Дано“!
А, ето ги и самите приказки:
ПЕСЕНТА НА БЛЕСТЯЩОТО КУЧЕ
Лили, Кати и Каси
Имало едно време в една далечна земя, сиво хъски с пронизващи сини очи. Козината му била толкова блестяща, че хората и животните обръщали глава настрани, когато то минало покрай тях. Но това не беше най-необикновеното нещо при хъскито. То можеше да пее. И когато запееше караше всички около него да покажат своя най-голям недостатък.
Един слънчев ден, хъскито решило да се разходи и попаднало в царство Нормаландия. В Нормаландия всички бяха перфектни и избягвали да си показват недостатъците. Но ако човек случайно си позволеше да го направи, го прокуждали от царството.
Кучето, обаче, не знаело за това. Когато хората видели блестящото куче, били поразени, защото не били виждали само куче на улицата и го подгонили.
То било толкова разстроено, че започнало да пее. И хората от царство Нормаландия започнали да показват най-големите си недостатъци. Започнали да лъжат, да се обижат, дори да се бият. Скоро разярените жители на Нормаландия погубили както себе си, така и цялото царство.
Но на никой не му било мъчно за тях. Защото на кого му е притрябвало царство, в което всички да са перфектни!
# # #
ИНТЕРЕСНАТА СВЕТЛИНА НА ПТИЦАТА
Дора и Симеон
Беше един топъл ден през лятото на 2030 година, когато родителите на Уил Байърс, биолози по професия, бяха го пратили да потърси и намери нов вид растение, което те били забелязали в джунглата, близо до лабораторията им. Докато се разхождаше из джунглата, Уил забеляза нещо интересно… нежно синьо сияние между дърветата. Той се приближи и видя, че това беше птица. По всичко личеше, че тя беше ранена.
Уил се приближи внимателно, изчисти и превърза раната с лейкопласт, който винаги носеше в джоба си. Птицата очевидно се почувства по-добре и Уил я взе в ръце с намерението да я отведе в лабораторията, където родителите му биха могли да й помогнат.
Когато стигна вкъщи и всички видяха светещата птица, изненадата беше голяма. Оказа се, че никой не беше чувал за този вид птица. Родителите на Уил, веднага изпратиха информация и снимка до Научния център и новината се потвърди. Уил бил открил нов вид птица, за което получил специална награда.
# # #
ИГРАТА НА ТЪРКАЛЯЩОТО СЕ МОМЧЕ
Влади, Гого и Майкъл
Всичко започнало в едно малко градче, където едно малко момче много харесвало боулинга, но не било много добро в играта. Един ден на момчето му писнало да губи и измислило най-невероятната идея, с която никога повече да не губи. Идеята работила безупречно. Вместо топката, той се хвърлял сам, търкаляйки се и събарял всичките кегли. Но останалите деца почнали да недоволстват, че той си служел с измама, за да спечели. Един ден, едно от децата така се ядосало, че го ударило малкото момче с топка и му направило огромна цицина. Цицината била толкова огромна, че му пречила да се търкаля!
Годините минавали, той остарява и цицината почнала да му пречи, не само в боулинга, но и в живота. Един ден той не издържал на напрежението и избягал в гората. Той прекарал толкова време сам в гората, че му пораснала голяма бяла брада. Една нощ, докато пиел вода от езерото, двама ловци го помислили за еднорог и го заловили и предали в зоопарка. Стотици хора минавали всеки ден да видят еднорога и никой не познавал, че това е човек.